Съдържание
За вкъщи:
Автоматизацията, техническата поддръжка и лесната инсталация на платформа на Microsoft изглеждат лесен избор за Linux дистрибутори за системните администратори. Но по-лесният начин наистина ли е правилният?
Във всяка организация вземането на решение за подходящата платформа обикновено включва голямо количество планиране, предвидливост и практически опит. Системните администратори трябва да вземат предвид наличните ресурси на техните организации - по отношение на финансирането, съществуващия хардуер и броя на крайните потребители. Те трябва също така да отчитат всеки потенциален растеж, който е вероятно да се случи в една и съща организация.Много системни администратори, мрежови архитекти и друг такъв персонал са избрали да поемат по най-пътувания път, избирайки Microsoft за своя платформа. Разсъжденията за това решение всъщност са доста очевидни, когато вземете предвид нивото на автоматизация, техническата поддръжка и лекотата на инсталиране, с което се слави пакетът на Microsoft. Но когато анализират цената, уязвимостите в сигурността и липсата на контрол, които Microsoft позволява, системните администратори трябва да се запитат дали по-лесният начин е непременно правилния начин. Това е голям въпрос и той няма прост отговор.
Парадоксът на Тигър Уудс
Когато избират подходящата дистрибуция на Linux за дадена мрежа, системните администратори често се сблъскват със същия проблем, който в крайна сметка доведе до разпадането на брака на Тигър Уудс - невъзможността да се установи само на една.Ако посетите distrowatch.org, разнообразието от атрактивни опции положително привлича дори и най-малко разсеяното в света на системната администрация. Най-популярните сред основните Linux дистрибуции са Ubuntu, Mint, Fedora и openSUSE, които предлагат или KDE десктоп, или по-популярния работен плот GNOME. Най-новата дистрибуция на Ubuntu от Canonical дори разработи доста революционен, ако не и целия толкова популярен десктоп, известен като Unity. В усилията си да подобрят естетически приятните аспекти на своя продукт, всеки от тези дистрибуции създаде доста съблазнителна GUI среда, която би била непозната за потребителите в старата школа на Linux.
Така че, когато избирате подходящата дистрибуция за мрежа, може би е най-добре да посеете цифровия овес (... така да се каже), преди да се ангажирате с конкретна дистрибуция. Това каза в интерес на стабилността, че е важно да се гарантира, че се провеждат големи количества мисли и изследвания преди големия подбор, така че многото нюанси на дадена дистрибуция на Linux да отговарят на нуждите на организациите. (Вземете някои предимства за Linux distros в Linux: Bastion of Freedom.)
Linux като одеяло за сигурност
С риск да звучи самонадеяно, Linux като цяло е по-сигурен от която и да е от настоящите дистрибуции на Microsoft. Да, знам; компютърната сигурност е много по-сложна, отколкото да правим обстойни обобщения. Нещата като компетентност на крайния потребител, конфигурация на мрежата и конфигурация на ОС трябва също да бъдат взети под внимание. Но когато вземете под внимание неща като разрешения, криптиране на паролата и здравина на изходния код в рамките на по-популярните дистрибуции на Linux, се чувствам доста удобно с гореспоменатото широко разпространено обобщение.В статия в Network World, Елън Месмер прави някои валидни аргументи в полза на Windows, които, честно казано, не съм се замисляла. По принцип Windows предоставя нещо като едно гише за пачове и техническа поддръжка, докато Linux, който е с отворен код, е нещо отвсякъде в това отношение. Освен това достъпът до ядрото на Linux се счита за предимство, тъй като позволява на администраторите да изменят съответната си дистрибуция по начин, по-благоприятен за тяхната среда. Но Месмер всъщност поддържа обратната гледна точка, тъй като този достъп до ядрото изисква повече експертиза от страна на администратора, като по този начин ограничава пула от потенциални системни администратори, до които една организация може да има достъп.
Имайки предвид всички тези аргументи, аз все още твърдя, че при правилното им прилагане Linux е далеч по-сигурната среда. Вземете например протоколите за удостоверяване, предлагани от Microsoft. Въпреки че внедряването на протокола Kerberos осигури изключителен ъпгрейд от протокола NTLM, Microsoft все още поддържа използването на NTLM и LANMAN, за да се интегрира по-добре с наследени системи. Освен това, когато клиент в поддържания от Kerberos домейн трябва да се удостоверява със сървър извън домейна, клиентът е принуден да се върне обратно към един от по-старите протоколи за удостоверяване.
Обратно, Linux използва концепция, известна като осолени пароли за криптиране на потребителски имена и пароли. Казано по-просто, всяко потребителско име е назначен произволен низ (солта). Този низ е свързан с паролата на потребителя и след това е хеширан.Следователно, дори ако двама потребители в дадена мрежа случайно избират една и съща парола, полученият хеш, съхраняван в файла с паролата, все още ще бъде различен от другия, тъй като почти сигурно ще имат различни потребителски имена, включени в хеша. Подобно на много други функции, присъщи на Linux, концепцията за осоляване е пример за гений чрез простота и това е една от многото причини Linux може да има предимство в сигурността в сравнение със среда на Windows.
Когато се установяват на дистрибуция на Linux, администраторите могат да бъдат сигурни, че гореспоменатите функции за защита са присъщи на всички по-масови дистрибутори.