Съдържание
- Определение - Какво означава виртуален Sit-In?
- Въведение в Microsoft Azure и Microsoft Cloud | В това ръководство ще научите какво представлява компютърните изчисления и как Microsoft Azure може да ви помогне да мигрирате и стартирате бизнеса си от облака.
- Техопедия обяснява виртуалния сит-ин
Определение - Какво означава виртуален Sit-In?
Виртуалното заседание е вид електронно гражданско неподчинение (ECD), при което активисти и протестиращи изразяват мнението си, като едновременно влизат в уебсайт няколко пъти, създавайки прекъсване на целевия уебсайт. Терминът име произлиза от популярната ненасилствена форма на протести, популярна по време на Движението за граждански права в САЩ през 50-те и 60-те години.
Виртуалното заседание е известно още като виртуална блокада.
Въведение в Microsoft Azure и Microsoft Cloud | В това ръководство ще научите какво представлява компютърните изчисления и как Microsoft Azure може да ви помогне да мигрирате и стартирате бизнеса си от облака.
Техопедия обяснява виртуалния сит-ин
Виртуалното приспособяване е насочено към забавяне на целевия уебсайт или дори до пълния му срив, като по този начин предотвратява достъпа от редовните потребители. Целта е да се пресъздаде вида на обществените смущения, причинени от действителни посещения в обществени зони чрез заемане и ефективно предотвратяване на правилни операции. Това обаче е трудно постижимо поради технологичния напредък и увеличените възможности на уеб сървъра.
Например, в реален свят, протестиращите могат да отидат в кафене и да поръчат най-евтиния артикул в менюто и да седят в магазина с часове или дни, докато не бъдат принудени да напуснат, като по този начин подкопават обслужването на други клиенти, причинявайки магазинът да губи пари и клиенти за продължителността на протестите. Виртуално прибиране може да се появи на всяко обществено място или събитие, като улица, библиотека или среща.
Виртуалното пребиваване всъщност е атака на разпределено отказване на услуга (DDoS), но много по-малко вредно в приложението, тъй като съвременните уеб ресурси са повече от способни да обработват големи количества трафик. Биха били необходими хиляди или милиони координирани индивиди, за да участват във виртуална проверка, преди ефектът му да е подобен на действителната DDoS атака, включваща ботнети и автоматизация.